Ще продължи ли това?

Как да знаем, че взаимоотношенията ни с Бога са сигурни

В живота има много взаимоотношения, които не траят дълго. Виждаме това в разводите, приятелите, с които губим връзка, или дори в смъртта на някого, когото обичаме. Затова вероятно сега се чудите относно това ново взаимоотношение с Бог… ще продължи ли?

Бог ни казва: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя” (Евреи 13:5). Когато повярваме в Исус, допускайки го в живота си, ние ставаме негово дете и завинаги можем да сме сигурни в неговата любов.

Ние не сме заслужили това взаимоотношение, нито трябва да се борим „със зъби и нокти“, за да го запазим. Библията е ясна относно това - след като повярваме в Исус Христос, ние сме приети от Бога.

„Ние сме оправдани пред Бога, полагайки вярата си в Исус Христос. И това е истина за всеки, който вярва, независимо кой e и какъв е. Защото всички съгрешихме; всички се провалихме да следваме Божиите величествени стандарти. И въпреки това, Бог в своята милост, която ние не заслужаваме, ни обяви за праведни [за оправдани; вече няма проблем с нас]. Той извърши това чрез Исус Христос, когато [на кръста] ни освободи от наказанието за нашите грехове“ (Виж Римляни 3:22-24).

Следните цитати ще ви помогнат да видите какво е вярно сега за взаимоотношението ви с Бога:

Преди да бъдем християни

Може би не сте знаели това, но преди да бъдем християни, Библията ни описва като:

врагове на Бога (Римляни 5:10)
безпомощни (Римляни 5:6)
безбожни (Римляни 5:6)
грешници (Римляни 5:8)
изгубени (Матей 18:11)
бедни (Откровение 3:17)
слепи (2 Коринтяни 4:4)
под Божието осъждане (Йоан 3:36)
мъртви поради греховете си (Ефесяни 2:1)
неразумни, поробени от страсти (Тит 3:3)
вършещи зли дела (Колосяни 1:21)
далеч от Бога (Ефесяни 2:13)
без надежда (Ефесяни 2:12)
ходещи в тъмнина (Йоан 8:12)

Сега, когато сме християни

От момента, в който сме приели Христос в живота си, ние имаме нова връзка с Бог и нов живот. Ето как ни описва Библията, след като вече имаме Христос в живота си. Ние сме:

примирени с Бога (Римляни 5:1)
дете на Бога (Йоан 1:12)
напълно простени (Колосяни 1:14)
приближени до Бога (Ефесяни 2:13)
запечатани със Светия Дух (Ефесяни 1:13)
вече не живеещи в тъмнина (Ефесяни 5:8)
членове на неговото царство (Колосяни 1:13,14)
възлюбени от Бога (1 Йоан 4:9,10; Йоан 15:9)
получили вечен живот (Йоан 3:16)
имащи сигурност в Божията любов (Римляни 8:38,39)
спасени по Божия благодат (Ефесяни 2:8,9)
с Христос, живеещ в сърцата ни (Ефесяни 3:17)
избрани от Бога (Ефесяни 1:4,5)
преминали от смърт към живот (Йоан 5:24)
живи в Христос (Ефесяни 2:15)
праведни пред Бога (2 Коринтяни 5:21)
водени от грижовен Пастир (Йоан 10:27)

Исус казва: „Който дойде при Мене никак няма да го изпъдя” (Йоан 6:37). И пояснява: „Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:28-30). Той ни държи здраво.

Освен това, можете да сте „уверен(и) именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исуса Христа“ (Филипяни 1:6).

Исус напълно заплаща за нашите грехове и когато му благодарим за това и го приемем в живота си, желаейки нашият живот да бъде негов, той ни прави негови деца и ни дава своята пълна прошка и одобрение.

Нашето взаимоотношение е защитено

Това взаимоотношение е защитено не поради нещо, което ние вършим, а поради Божия характер и Христовата смърт вместо нас. Исус придоби нашето взаимоотношение с него, отменяйки наказанието за греха, което стоеше между нас и Бог. И така, ние ставаме негови деца, простени, изпълнени с него и оправдани пред него, защото Исус поема нашия грях. За съжаление ние все още ще грешим. Все още избираме да вършим нещата по своя начин, вместо по Божия. Но това не променя сигурността на нашите взаимоотношения с Христос. Ние стоим уверено в това взаимоотношение поради Божието уверение: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 5:1).

Спасението чрез Исус е изцяло Божи дар, който получаваме веднъж чрез вяра. В този момент сме започнали взаимоотношението си с Бога, което трае вечно. То не зависи от личната ни святост, нивото на вяра, жертвите, добрите дела или религиозните ритуали. Бог не иска да се фокусираме върху нашето представяне. Той иска да се фокусираме върху Исус.

За разлика от другите взаимоотношения, които можем да имаме в този свят, взаимоотношението ни с Бог е сигурно, защото в крайна сметка той ни го е дал и е верен да ни опази по пътя ни към вечния живот. 1 Коринтяни 1:9 казва: „Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ”.