Благодатта на Бога
Как да общуваме с Бог, опирайки се на благодатта и любовта му
Тази статия е за вярващи, които искат да радват Бог с живота си, но се борят с провали и чувство за осъждане. Разбирането на благодатта на Бога е от изключителна важност, за да живеем живота си с радост, да имаме близка връзка с Бога и да познаваме любовта му към нас.
Единственият начин да живеем като вярващи с радост и мир е като поставим вярата си в Исус - не само за спасението ни, но и за нашето освещение.
Исус винаги е пътят, истината и животът. Той е, в когото е положена нашата вяра; не в самите нас, не в методи, не в доктрини. Той иска от нас да продължаваме да му се доверяваме. Евреи 12:2 ни дава успокояващото послание, че Исус е усъвършителят на нашата вяра.
Следващите стихове от Писанието ще ви помогнат да видите как нашата вяра трябва да се основава в Исус, а не в нас самите. Те ще ви покажат това, което той е направил за вас и в какво иска да вярвате.
Ето как живеем свободни, приети от него чрез неговата благодат
Моля прочетете следващите стихове. След това ще видите една диаграма, която илюстрира всичко пределно ясно.
Римляни 5:15-17: „Защото ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината“.
Нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание.
Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч, правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос“.
Как можем да представим тези стихове чрез диаграма?
един грях———--► присъда————-► осъждане——--► смърт
много грехове—-► безплатен дар—-► оправдание—--► вечен живот
Тези четири групи от стихове показват определен модел. Първият (с нормален шрифт) показва нашето състояние без Христос. Вторият (с удебелен шрифт) показва какво имаме сега чрез кръста, когато сме под Божията благодат.
Забележете, че вторият модел започва с думата „защото“. Тя изразява пълнен контраст, който съвпада с горната диаграма.
1. „Няма праведен ни един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един… Пред очите им няма страх от Бога… цял свят да се доведе под съдбата на Бога. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела <изисквани> от закона, понеже чрез закона <става само> познаването на греха…
А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелстват законът и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. <Това стори> за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, - за да покаже, <казвам> правдата Си в настоящето време, <та да се познае>, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса“. - Римляни 3:10-26
2. „И <съживи> вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.
Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни <места>, в Христа Исуса; за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса. Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога“. - Ефесяни 2:1-8
3. „Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг.
Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, <сиреч>, новорождението и обновяването на Светия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител“. - Тит 3:3-7
4. „И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,
примири сега чрез <Неговата> смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни[...]“. - Колосяни 1:21-22
Можете да направите списък с тези четири групи от думи, в който да запишете какви сме били преди да приемем Христос в живота си: не сме търсили Бог; били сме мъртви в греха си; роби на различни страсти; извършващи зли дела.
И след това направете списък със същите четири групи от думи и запишете какво Бог е направил за нас: оправдава ни по благодат като дар; оживотворява ни чрез Христос; спасява ни; Светият Дух е излят върху нас; примирява ни със себе си; представя ни като святи пред него, безупречни пред него.
(Думите на Чък Смит са много полезни в моето разбиране на благодатта. Ще го цитирам често в тази статия, както и Писанието, за да продължите да слушате директно от Бога).
Защо Бог ни приема
„Всеки един от нас може да има връзка с Бога, макар че далеч не сме съвършени... Не правим това въз основа на нашето достойнство, а на родството ни с Него“1.
„И това е най-великата радост в живота - да изпитваме истинско общение на любов с Бога. Да знаем, че Той е на наша страна, че ни обича - това е най-мощният източник на сигурност, който човек може някога да познае. Да открия славната Божия благодат бе едно от най-важните събития в цялата ми духовна опитност. Научих се да се отнасям към Бога по един напълно нов начин: не въз основа на моите дела или моята праведност, а въз основа на Божията любов към мен, чрез Исус Христос“2.
„[Той] ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля, за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения <Си>, в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат“. - Ефесяни 1:5-7
„A на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда… „Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити[...]“. - Римляни 4:5-7
Ако уповаваме на собствената си праведност като основа на връзката ни с Бога, никога няма да преживеем постоянен мир. [Въпросите изобилстват: молим ли се достатъчно, четем ли Библията достатъчно, ходим ли по Духа, уповаваме ли се на Бога, как се отнасяме към другите, как се справяме с гнева, егоизма, притеснението и така нататък].
Да се опитваме да изградим връзка с Бога въз основа на собствените ни усилия и дела винаги е трудно, винаги е напрегнато, винаги е насила. Ако въобще искаме да познаем Божия мир, трябва да осъзнаем, че тази удивителна благодат на Бога се е „приближила“ към нас първа, въпреки че сме били жалки и недостойни за нея. И чак тогава - след като приемем тази славна Божия благодат - Божият мир изпълва сърцата и живота ни.
Знаем, че Бог ни обича - въпреки че далеч не сме съвършени и при това сме се провалили… В Христос аз имам абсолютно съвършена, праведна позиция пред Бога. Не съществуват никакви обвинения против мен… [защото] Исус Христос е съвършен и неговата праведност е „прибавена към моята сметка“ поради вярата ми в него“3.
„А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа“. - Ефесяни 2:13.
„Евангелието на благодатта настойчиво твърди, че Бог иска да опитаме Неговата любов, докосване, сила и помазание, макар че не ги заслужаваме. Той е дал на всеки човек определена мярка на вяра. Упражнявайте я, използвайте я и тя ще се развива. Просто вярвайте, уповавайте на Господа и очаквайте Бог да ви благославя“4.
Живеем под Божията благодат, не под закона
„Това, което Бог желае да постигне, са отношенията на любов с всеки от нас. Той не иска да ви обвърже със закон, а да ви привлече към Себе Си с любовта Си. Това е евангелието на Божията благодат - праведността, която Бог ни вменява, без закона“5.
Страхът не е Божият начин да ни мотивира да се променим. Той ни е призовал към взаимоотношения на любов с него. Страхът и любовта не могат да съществуват заедно. Не можем да се наслаждаваме на Божията благодат, ако се страхуваме от неговото отхвърляне, неодобрение или лошо отношение. Как той гледа на нашите грехове? С прошка, заради смъртта на Христос за нас. Той казва, че ни обича и иска да живеем във взаимоотношение с него без да се страхуваме. Ние сме простени и обичани.
„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни… И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има <в себе си> наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас“. - 1 Йоаново 4:9-19
Наистина Божиите заповеди са мъдри и праведни и ние трябва да обичаме другите
„Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец“. Лесно може да се докаже, че сме лъжци, защото грешим често (дори всеки ден!) и така се лишаваме от Божията слава. Но това не влияе върху Божията любов, нито върху неговата прошка към нас.
„Поради Христос, ние можем да преживеем истинско единение с Бога. Той не е близко до нас в един момент и далечен - в следващия. Дори и ако се провалим, дори и ако все още сме слаби в много области, позицията ни на праведност пред Бога не се променя… Връзката ни с Бога е стабилна и сигурна, защото не се основава на самите нас или на нашите лични постижения, а на делото на Исус Христос, извършено заради нас… Бог ви обича. Вие сте толкова скъпи за Него, че Той ви избра и призова да бъдете вечно Негови“6.
„Поради упованието ни в Него, Той ни изми от всичките ни грехове и ни прие. Бог иска да ни дари с богатството и пълнотата на Своята любов - не защото я заслужаваме, а защото Той ни обича“7.
„Ние трябва да стоим здраво в свободата, в която Христос ни е освободил. Не трябва да позволяваме на осъдителни правила да се наложат над живота ни [трябва да имам... трябва да… се съсредоточа върху себе си... колко време прекарвам с Бога… по какъв начин служа на Бог… какво правя с живота си... цялото това егоцентрично поробване води до чувство за осъждане, което противоречи на Писанието.]
Праведността ни не зависи от това колко четем, колко се молим, постим или колко даваме. Тя се основава на простото упование, че Исус ни умива и очиства от греховете ни и ни прави чисти в очите на Отец“8.
„Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго“. - Галатяни 1:5
Ако се опитваме да живеем според правила, задължения и закони (Божиите, или тези, които ние сме си създали, или тези, които други се опитват да ни наложат), ако се съсредоточим върху тях вместо върху Христос, тогава:
„Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта… кой ви попречи да не бъдете послушни на истината? Това убеждение не <беше> от Онзи, Който ви е призовал“. - Галатяни 5:4,7,8
„Ако ходим според Христовите заповеди, не ставаме по-праведни, а сме просто по-щастливи и по-удовлетворени“9.
Връзката ми с Бог трябва да е основана на неговата любов към мен, на това че съм под неговата благодат, като непрекъснато благодаря за неговата прошка. Това ме води към зависимост от него, така се фокусирам върху него, а не върху себе си. Тогава съм в позицията, за която се говори в Ефесяни 1:3-10 – да бъда постоянен получател на неговата любов:
„За да бъдем за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христос“. - Ефесяни 1:12.
Защо ни е трудно да приемем Божията благодат?
Понякога е заради гордост или защото си мислим, че трябва да я заслужим - ние сме отговорни хора, работим много, подхождаме подобаващо към поставената ни задача... не сме готови да получим подарък, така както сме готови да получим дължимото ни след „честна“ добре свършена работа. Ами ако Бог иска да ни даде нещо безплатно? Ами ако иска да изрази любовта си?
Помислете върху притчата за земевладелеца - трябва ли работниците, които са работили само един час и са получили надница за цял ден, да се чувстват виновни? Това ли е искал земевладелецът? Не, той е искал те да са му благодарни, че нуждите на семействата им са посрещнати. Бог не иска от нас само да изпитаме неговата щедрост, но и да ѝ се наслаждаваме. Ако ще живея според Божиите напътствия аз трябва да приема и неговите благословения и благодат, както и да съм благодарен за тях, а не да се чувствам виновен. Трябва да получавам насоки, основани върху неговата гледна точка за нещата, а не върху моето наследство, моето възпитание или светските ценности.
„Ако все още се опитваме да угодим на Бога, мъчейки се бъдем достатъчно добри, ще ни сполитат непрестанно поражения и разочарования. Ако сме се доверили на Божията благодат да ни промени и да изгради Христос в нас, ще се радваме на живота и мира, които имаме“10.
„Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир“. - Римляни 8:6
„[Дано Бог] ни даде сила да стоим здраво в Исус Христос и в познанието на истината. Дано осъзнаем невероятната дълбочина на благословението и свободата, които Бог така изобилно ни е дал. И дано ежедневно да преживяваме тези благословения, като ходим в Божията прекрасна любов и стоим твърдо в славната Му благодат“. - 11
„Бог е способен да ни дари любовта Си, да ни обсипва с вниманието и добротата Си, за да можем да Го обичаме все повече и повече“12.
„Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса; за да показва през идните векове премногото богатства на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса“. - Ефесяни 2:4-7
„Душата ни може да прелива от неизразима, славна радост точно сега. Можем да живеем и се радваме на свободата, която ни развързва от вината и страха, защото сме обявени за съвършено праведни, поради вярата ни в завършеното дело на Исус Христос“13.
„Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух. Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците“. - Римляни 14:17-18
„Единствената отговорност на християнина е да вярва в любовта и благодатта, които Бог дава безусловно. Това ясно послание рязко се различава от ученията на тези, които искат от нас да се доверяваме на Христос и същевременно да се подчиняваме на някакви правила…“14.
„Ако се стремим да бъдем праведни пред Бога чрез дела, вместо чрез вяра, ще се окажем под проклятие. Няма изключения от това правило“15.
„Колко често ви се случва да отидете на църква, търсейки насърчение, а да чуете само за вашите неуспехи и за това колко Бог е разочарован от вас? Единственото, което получавам от тези изявления е огромно чувство за вина. Отчаянието ми още повече нараства, защото аз наистина искам да обичам Бога повече, да се моля повече, да имам по-дълбоко общение с Него... колко различно е посланието, което виждаме в Новия Завет! Там се изтъква не това, което трябва да правим за Бога, а какво Бог вече е направил за нас“16.
„Бог направи Исус да стане грях вместо вас, за да можете вие да станете Божията праведност чрез Него. Исус вменява на вас Своята праведност, когато просто поставите вярата и упованието си в делото, извършено от Него за вас. Неговото дело е изцяло по благодат… Бог ви е възложил само една единствена отговорност - да вярвате в Неговото обещание“17.
„Понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас“. - 2 Коринтяни 1:20
„Дано да устоите в благодатта на Исус Христос без да се колебаете. Нека не сте движени от измамливото желание да угодите на хората. Нека се хвалите с това, което Исус е направил за вас и да отдавате слава само на Него“18.
„[...] Вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържите с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога[...]. Но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква“. - Римляни 7:4-6
„Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Христос Исус ли… Който ходатайствува за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?... Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“. - Римляни 8:31-39
„Божията благодат не допълва нашите добри дела. Вместо това Неговата благодат побеждава нашите лоши дела, тоест нашите грехове. Бог направи това, като положи греховете ни върху Христос и като остави върху Него гнева, който толкова много заслужихме. Тъй като Исус напълно заплати ужасното наказание за нашите грехове, Бог може да разшири Своята благодат към нас чрез пълно опрощение на нашите грехове”19.
Обхватът на нашето опрощение
Псалм 103:12: „Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни“. Той е отдалечил нашите грехове на безкрайно разстояние от нас. Ако пътувате в източна посока, никога не отивате на запад. Изтокът и западът никога не се срещат. Северът и югът се срещат на северния полюс.
Исая 38:17: „Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове“. Бог вече не ни „вижда“ през призмата на нашите грехове. Той вижда праведността на Исус в нас.
Михей 7:19: „Ти ще хвърлиш всички наши грехове в морските дълбини“. За да не се намерят никога в морето. Не „изпуснати“ в морето, а „захвърлени“.
Исая 43:25: „Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си и няма да си спомня за греховете ти”. Греховете ни вече не са „картотекирани“; записът е изтрит, унищожен. Бог не може да ги „забрави“, както хората забравяме „човешката грешка“, но избира да не си спомня за тях.
„А където се умножи грехът, преумножи се благодатта“. - Римляни 5:20
„А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа… в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше <на човеците> прегрешенията им… Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“. - 2 Коринтяни 5:18, 19, 21
„Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят, не по плът но по Дух“. - Римляни 8:1
„[...] И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос“. - Римляни 5:1
„[...] Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат... понеже законът беше даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос“. - Йоан 1:16-17
Нека вашата вяра остане винаги в Исус и да се радвате на неговата любов, благодат и истина.
(1) С. Чък, Защо благодатта променя всичко. София: СЛС, с. 11. (2) Пак там, с. 6. (3) Пак там, с. 17. (4) Пак там, с. 49. (5) Пак там, с. 64. (6) Пак там, с. 67-68. (7) Пак там, с. 70. (8) Пак там, с. 77. (9) Пак там (10) Пак там (11) Пак там, с. 80. (12) Пак там, с. 84. (13) Пак там, с. 85. (14) Пак там, с. 213. (15) Пак там, с. 87. (16) Пак там, с. 88. (17) Пак там (18) Пак там, с. 89. (19) Jerry Bridges, Transforming Grace, NavPress
