Светият Дух в нас
Някои от нас си мислят: „Ако Исус беше тук на земята и можехме да го видим, щяхме да го следваме навсякъде“. Но в Езекиил 36:26-27 Господ казва: „Ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми“. Има нещо в тази дума „вътре“. „Ще вложа Духа Си вътре във вас“. Имаше време, когато трябваше да ми се напомня, че Духът му е вътре в мен. Спомням си, че го четях и в продължение на дни обикалях наоколо, като мислех: „Неговият Дух е в мен!”. Христос е в мен чрез Духа си днес, както е бил с учениците. Удивително е да осъзнаем, че Духът му живее в нас, а много често ние дори не му обръщаме внимание!
Къде живее Светият Дух
1 Коринтяни 3:16 казва: „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?”. Aндрю Мъри, в своята книга „Духът на Христос”, разяснява това по начин, който беше много полезен за мен. Той обяснява, че в еврейския храм има три двора: външен двор, вътрешен двор и Светая Светих.
Мъри описва как телата ни са като външния двор. Вътрешният двор е нашият ум, нашата воля и нашите емоции. Но вътре в нас е Свeтая Светих, където живее Божият Дух. Светият Дух обитава вътре в нашия дух. Така вътре във вас и вътре в мен е Светая Светих. Светая Светих е във вас. В стих 17 от тази глава се казва: „Божият храм е свет, който храм сте вие“. За изграждането на вашата представа за това кои сте като личности е полезно да знаете, че Светая Светих е във вас и в мен.
Как тогава поддържаме нашите храмове чисти? След като приемем Христос, кръвта на Христос ни очиства. Как тогава поддържаме нашите храмове чисти? Чрез вяра. Като се доверяваме на истинността на Божието Слово.
1 Йоан 1:9 е стих, който обичам да наричам „сапунът на християните“. Той казва: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда“.
Последният път, когато михте мръсните си ръце, стояхте ли над мивката, казвайки си: „Къде отиде мръсотията, толкова се притеснявам за нея?“ Не. Вие приехте с вяра, че мръсотията е отишла в канала. И повече не си спомнихте за нея. Това е, което трябва да направим. Ако изповядваме греховете си, той е верен; той е праведен да прости греховете ни и да ни очисти от всяка неправда. Трябва да вярваме, че той ни е простил, дори и да не го виждаме или чувстваме.
Светият Дух винаги ни насочва към Христос. Той винаги ни насочва към прошката, към кръста и към кръвта на Христос. Той винаги ни посочва, че няма никакво осъждане. Защо? Защото Римляни 8:1 казва: „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса“.
Но какво прави Сатана? Той иска да ви ограби от мира, който Бог казва, че е ваш. Сатана се опитва да ви накара да погледнете назад към миналото и да мислите за най-ужасния си грях. Вие мислите за тези неща и те се появяват като сцени от видеоклип. А това, което всъщност трябва да направим, е да отнесем тези грехове под кръста и да кажем: „Господи Исусе, това просто доказва, че имам нужда от Спасител. Господи, благодаря, че кръвта на Исус Христос ме очиства от всеки грях“. Мислете за греховете си през призмата на кръста и на Христовата кръв и ще имате Божия мир. Не правете рецензия на старите си грехове. Вярвайте на Божията прошка.
Светият Дух ни говори
А какво да кажем за настоящите грехове, греховете, които Бог предоставя на вашето внимание?
Начинът, по който Господ наистина ме променя, повече от всеки друг начин, е чрез моите взаимоотношения. В живота си имах взаимоотношение, което ме тормозеше години наред. Това взаимоотношението с този конкретен човек беше толкова трудно, че си мислех: „Ако ти наистина ще бъдеш на небето, аз дори не искам да отивам там“. Бях обвинителна към този човек. Бях критична. Бях осъдителна. Откривах грешки. Нищо добро не можех да кажа за него. И през цялото време се оправдавах.
Но един ден Господ ме насочи към Лука 18:9: „И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча…” Разбрах, че гледам на този човек с презрение. А това е притчата, която Исус казва:
„Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей [самоправедни, арогантни религиозни лидери по времето на Исус], а другият бирник [често покварени хора, вземащи по-голям от дължимия данък, мразени от мнозинството]. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника“.
Исус обяснява притчата, казвайки: „Казвам ви, че този [човекът, който каза: „Боже, бъди милостив към мене грешника”] слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси“.
Когато прочетох това, си казах: „Господи, аз съм като фарисеите. Мразя това. Гледам на този човек с презрение“. Осъзнах, че трябва да погледна към собственото си сърце. Когато започнах да преглеждам сърцето си, видях завист, липса на любов, гордост, гняв, съдене, сочене с пръст. След това прочетох Галатяни 5:16-23: „Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти… А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни… А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон“.
Понякога разглеждаме списъка с греховете и си казваме: „Ами аз не се разпознавам някъде в него“. Но знаете ли какво не успяваме да направим? Не успяваме да погледнем себе си в списъка на плода на Духа и да кажем: „Колко обичам аз? Колко добър съм аз? Колко съм верен? Колко милостив съм аз?” Склонни сме да се измерваме с греховете, вместо да се измерваме с плода на Духа.
Aндрю Мъри пита: „Защо се случва така, че християните са хем святи, хем груби?” След което продължава: „Защото не знаят нищичко за Духа на любовта. Единствено Светият Дух може да приведе любовта си в действие“.
Докато си мислех за човека, който ме е наранил, си спомних за един стих в 1 Петрово 3:8,9: „Най-после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула“.
Смятах, че този човек ми е сторил зли неща, оскърбителни неща. Но след: „Не въздавайте зло за зло или хула за хула“ се казва: „Но вместо това благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение“.
Осъзнавайки това, което видях в собственото си сърце, признах, че съм като фарисея и се помолих: „Господи, бъди милостив към мене грешната. Господи, би ли ми показал как да благословя този човек?“ По това време бях в Англия и в една книжарница видях доста скъпа книга която знаех, че този човек много ще хареса. И когато се върнах в Америка, му я подарих. Не мога да ви опиша колко дълбоко бе трогнат. Това означаваше много за него и мисля, че Бог го използва по мощен начин.
Светият Дух винаги ще бъде верен, за да ни показва в кои области се проваляме да бъдем като Христос. Той беше верен да ми покаже къде се провалих да бъда като Христос. Когато четем Божието Слово и молим Светия Дух да ни води по начин, който му е угоден, той ще произведе в живота ни плода на Духа: „любов, радост, мир, търпение, доброта, кротост и самоконтрол“.
Исус казва: „Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов… Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна” (Йоан 15:9,11).
Извадка с разрешение от книгата „Вярата не е чувство“ от Ней Бейли.
