Тайната на християнския живот
Да разберем изпълнения с Духа живот
Струва ли ви се невъзможно да живеете християнския живот? Нека споделя с вас една тайна – християнският живот наистина е невъзможен – когато се опитваме да го живеем със собствени сили. Да опитваме да живеем християнския живот чрез собствените си усилия е като кораб на суша… просто не се получава. Защото, за да може един кораб да стигне до която и да е дестинация, той трябва да е във водата. А за да се наслаждаваме на живота си като християни, трябва да се научим да се уповаваме на Бога. Апостол Павел знае това от опит: „Понеже мога да направя всичко, което Бог иска от мен, с помощта на Христос, който ми дава силата и способността“ (Филипяни 4:13).
Тайната на християнина за последователен живот се крие в това да позволим на Христос да живее своя живот чрез нас: „Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Галатяни 2:20).
По време на последната вечер, която Христос прекарва със своите ученици, той им казва, че ще ги напусне, но няма да ги остави сами: „Истината е, че за вас е по-добре да си отида, защото ако не си отида, Утешителят няма да дойде. Но ако си отида, той ще дойде – защото аз ще го изпратя при вас” (Вижте Йоан 16:7).
Даден ви е „Утешител“, който да ви прави способни да живеете християнския живот смело – това е Светият Дух. Той не е просто гид в информационния център по пътя към небето. Той е Духът на Христос – дошъл да живее във вас.
Кой е Светият Дух?
Светият Дух е Бог, както и Синът, и Отец. Голяма част от объркването и неразбирането относно Светия Дух се появява в резултат на това, че хората не го възприемат като личност. Той има личностни характеристики. Той е божествена личност с воля и емоции.
Светият Дух притежава всички качества, които Синът и Отец притежават. Той е всемогъщ, всезнаещ, непроменим и вечен. Той е третото лице на Троицата.
Каква е целта на Светия Дух?
Светият Дух играе основна роля във вашия християнски живот. Нека разгледаме някои от нещата, които той върши, за да видим защо е толкова важен.
Светият Дух ви е изобличил за греховността ви и ви е показал нуждата от Христос (Йоан 16:8-11). Библията обяснява, че без помощта на Светия Дух хората смятат, че християнството е глупост (1 Коринтяни 1:18). Хората около вас може би си мислят, че сте луди да се посветите на Христос! А вие изобщо не виждате нещата по същия начин, защото Светият Дух ви е разкрил чудото на живота в Христос.
Светият Дух ви е дал нов живот. Плътта ражда само плът, казва Исус. Само Светият Дух може да даде духовно рождение (Йоан 3:6). И именно чрез Духа Божията любов е била изляна в сърцето ви (Римляни 5:5). Светият Дух също ви дава и вътрешната увереност, че сте станали християни (Римляни 8:16).
Светият Дух е ваш учител. Той ви води в истината на Божието Слово. Той ви разяснява Библията, така че да можете да разбирате и да прилагате нейните истини (Йоан 16:13,14). Той говори на сърцата на хората, докато вие им разказвате за Исус (Деяния 1:8). Той говори като ваш застъпник пред Отец, когато се чувствате така, сякаш не знаете как или за какво да се молите (Римляни 8:26,27).
Светият Дух е изпратен от Христос, за да ви даде способност да живеете като християни! Както пише апостол Павел: „…Духът на Онзи, който възкреси Христос от мъртвите, живее във вас” (Римляни 8:11). Да живеем като християни е възможно само чрез силата на Светия Дух.
Сигурно си мислите: „Имам нужда от Светия Дух в живота си!“ Ако вие сте християнин, той вече живее във вас: „Вие обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов“ (Римляни 8:9). Светият Дух обитава във вас, но вие може да не покорявате живота си под неговото ръководство. Възможно е той да е „присъстващ“ – без да е „управляващ“ в живота ви.
Апостол Павел прави разграничение между два вида християни: духовният християнин и плътският християнин.
1. Духовният християнин – Това е християнин, който се доверява на Бог, стреми се да живее живота си от Божия гледна точка и има „ум Христов” (1 Коринтяни 2:16).
Духовният човек е приел Христос и живее, поставяйки Христос в центъра на живота си. Този човек не е безгрешен и се сблъсква с проблеми и изкушения всеки ден, както всеки друг човек. Но той се доверява на Христос за всяка подробност и всеки проблем, които среща по пътя си. Най-голямото му желание е да угоди на Христос, а не да разчита на одобрението на хората.
2. Плътският християнин – Този човек е християнин, който живее чрез собствените си сили и по свое усмотрение. „И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?“ (1 Коринтяни 3:1-3).
Плътски означава „според греховната плът“. Плътският християнин е християнин (той е предал живота си на Исус Христос в някакъв момент), но животът му е ориентиран около него самия и собствените му нужди. Той може да показва някакви белези, че е християнин, но делото на Светия Дух в неговия живот е потиснато или чрез съзнателно непокорство, или чрез невежество по отношение служението на Духа в него.
Каква е разликата между плътския и духовния християнин? Не е в това, че в живота на плътския християнин липсва част от Христос или част от Светия Дух. Той притежава същите духовни ресурси, както и духовният християнин. Но духовният човек разчита на силата на Христос, за да живее като християнин, докато плътският човек разчита на собствените си сили. Да се опитваме да живеем като християни със собствените си усилия е толкова безплодно и безрезултатно, колкото и опитите ни да се разходим из града, бутайки колата си.
Да бъдем водени от Духа
Библията говори за нас като „водени“ от Духа. Това предполага,че ние се покоряваме на това, което Бог ни казва: той води, ние следваме. Много е просто. Обаче често не ни харесва някой да ни казва какво да правим – дори и ако този някой е самият Бог! Въпреки това, изпълването със Светия Дух означава да позволяваме на Божия Дух и на Божието Слово да ни казват какво да правим.
Имаме този избор всеки ден: Ще позволим ли на Светия Дух да ни води, или ще бъдем управлявани от нещо друго? Ще позволим ли на страха ни за бъдещето или на собственото си желание да получим каквото на нас ни се иска да станат нещо по-важно, отколкото това да се покорим на Христос? Когато Светият Дух ви изпълва, той направлява вашите мисли и действия. Не можете да бъде изпълнени с омраза, страх или тревога, докато сте пълни с Духа. Няма място за двете едновременно.
„Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля. И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълняйте се с Духа“ (Ефесяни 5:17,18). За разлика от алкохола, промените, до които води Светият Дух в нас, не са повърхностни и изкуствени. Те не се износват с течение на времето. Библията нарича тези трайни промени „плод“, който расте и узрява в следствие на един живот, ориентиран около Христос: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание…” (Галатяни 5:22,23).
Как можем да бъдем изпълвани със Светия Дух?
Да сме управлявани от Светия Дух е наш избор. Доброволно е, но не се случва чрез осмоза. Хората не могат да се напият докато пренасят каси с неотворени бутилки бира, нито докато продават алкохол в магазина. Като християни може да сте заобиколени от Библии и други християни, но пак да не сте изпълвани със Светия Дух.
Можете да изразите желанието си да позволите на Светия Дух да ви направлява, чрез молитва. Ето една молитва, която често ми е помагала за това:
„Скъпи Татко, нуждая се от теб. Признавам, че досега сам съм направлявал живота си и така съм съгрешавал срещу теб. Благодаря ти, че си опростил моите грехове чрез Христовата смърт на кръста за мен. Сега каня Христос отново да заеме своето място на трона на моя живот. Изпълни ме със Светия си Дух, както си ми заповядал да бъда изпълван, и както си ми обещал в твоето Слово, че ще направиш, когато те моля за това с вяра. Моля се в името на Исус. Като израз на моята вяра сега ти благодаря, че вече направляваш живота ми и че ме изпълни със Светия Дух“.1
Ако сте се помолили с тази молитва и искрено желаете Духът да ви управлява, тогава той вече ви изпълва – дори и ако вие не го чувствате. „И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако искаме нещо според Неговата воля, Той ни слуша. И ако знаем, че ни слуша, каквото и да поискаме, знаем, че сме получили, каквото искаме от Него” (1 Йоан 5:14,15).
Някои хора приравняват изпълването със Светия Дух с мистично религиозно преживяване. То не е нещо мистично. То е решение, взето с вяра: отклик на това, което Бог казва в своето Слово – че желае да ни изпълни с Духа си. Не разчитайте на чувствата си.
Три въпроса
Служението на Светия Дух е толкова жизненоважно за нашия християнски живот! Възможно е в ума ви няколко въпроса все още да стоят без отговор.
1. Защо няма повече християни, които да са изпълвани с Духа?
Именно този въпрос зададе Майк онзи ден, когато обядвахме заедно. Каква е причината повечето християни да не са изпълвани със Светия Дух?
С една дума - грехът. Ние избираме да не се покоряваме на Бог. Това може да бъде под формата на гордост: да искаме нещата да се случват по нашия начин. Не позволяваме на Бог да управлява нашите финанси - трудили сме се усърдно за парите си и сега те са наши. Не позволяваме на Бог да направлява нашите взаимоотношения - защо да прощаваме на този човек, след като всъщност вината е негова? Не даваме на Бог контрола над моралната ни чистота - това си е само наша работа и ничия друга, дори и на Бог. Така говори гордостта в нас. Писанието казва: „Той [Бог] се противи на горделивите, а на смирените дава благодат” (Притчи 3:34).
Грехът може да приеме и друга форма: страх. В Притчи четем: „Страхът от човека слага примка…” (Притчи 29:25). Има ли нещо, което Бог иска от вас да направите, но не сте го направили, защото се страхувате какво ще си помислят хората? Знам, че самият аз много лесно мога да си помисля: „Не мога да го направя. Ще изглеждам като глупак, ако го направя. Бог не може да иска това от мен“. Но често той иска точно това!
Втората половина на този стих в Притчи ни учи: „Но онзи, който уповава на Господа ще бъде в безопасност”. Лесно е да поставим одобрението на хората над Божието одобрение, но не е ли да угодим на Бог това, което наистина искаме? Тогава животът ни ще се различава от този на повечето хора. Но си струва.
2. Може ли да съм изпълнен с Духа и все още да имам трудности с греха?
Предполагам, зависи от това какво имате предвид под „трудности с греха“! Ако вие постоянно се поддавате на греха, тогава не е възможно Светият Дух да ви управлява или изпълва. Но ако въпросът ви е: „Ще продължавам ли да извършвам грхове, след като вече знам за изпълването със Светия Дух?”, тогава отговорът определено е „Да“.
Може да откриете, че няколко пъти през целия ден се случва да извършите грях и да го изповядате. Това не е духовна слабост; това е белег, че Светият Дух работи в живота ви! Да сме наясно с греха си и в последствие да се справяме с него е нещо, което бихме описали като „духовно дишане“.
Духовното дишане включва „издишване”— признаване на греха ни пред Бога в момента на осъзнаването, че сме го извършили. Разбираме, че сме съгрешили и по този начин сме отнели полагащото се на Бога „управленческо място“ в живота ни. Като „издишваме”, ние премахваме нечистото и се позоваваме на прошката, която вече е наша чрез Христовата смърт на кръста.
Духовното дишане включва също и „вдишване”— молене на Бог отново да ни изпълни със своя Дух, отново да направлява живота ни. Помнете, че той не ни напуска, когато съгрешим. С греха си ние сме пренебрегнали неговото водителство, но сега отново можем да следваме това водителство. Ние се учим да му се доверяваме, което изисква време. Не бива да се обезсърчаваме, когато падаме в грях – трябва да се научим да се изправяме отново.
Най-малкото от трите ни деца се научи да ходи миналата година. Отне ѝ известно време. Тя не се събуди на първия си рожден ден със способността да се прехвърля през решетките на леглото си, за да се втурне в уроци по аеробика за прохождащи. Първите ѝ стъпки бяха колебливи и несигурни. Тя падаше в локви кал, върху масички за кафе и в кошове за пране. Тя все още пада от време на време (както и ние, родителите ѝ!), но винаги се изправя.
Никога няма да сме имунизирани срещу греха; безгрешността е запазена за рая. Когато растем във все по-добро познаване на Бога, ние ще се учим да гледаме на живота през неговите очи, а в някои области ще съгрешаваме все по-малко. Ще се учим да се борим с изкушенията. Но дори и тогава ще има случаи, когато ще съгрешаваме и ще трябва да дишаме духовно – независимо дали сме християни от една или от седемнадесет години.
3. Ами ако животът ми все още не се е променил много?
Хрумвало ли ви е, че нивото ви на християнски растеж може да е точно такова, каквото Бог иска за вас? Разгледахме двата вида християни – плътският и духовният. Има обаче и трета категория християнин: новият християнин. Помните ли какво казва апостол Павел на коринтяните? „Братя, не можах да ви говоря като на духовни — а като на младенци в Христос.”
Няколко години по-рано апостол Павел довежда до вяра в Христос мнозина от тези вярващи от Коринт. В онова време той не очаква от тях да бъдат зрели, духовни вярващи. Вместо обаче да следват нормалния за един християнин темп на растеж към духовна зрялост, вярващите в Коринт стават плътски. Ако сте вярващ само от няколко месеца, вие сте „бебе“ християнин — не плътски, просто млад.
Всеки месец септември, докато живеехме в Средния Запад, семейството ни се отправяше към овощните градини Stover’s в Три ривърс, щата Мичиган. Знаехме, че там ще ни посрещнат спретнато подредените редове с ябълкови дървета. Пълнехме кошниците с различни сортове.
В задната част на градината имаше редове с дръвчета, които не бяха отрупани с ябълки. Всъщност, изобщо нямаха плод. Те не бяха мъртви, а просто млади. Някои от тях все още не бяха достигнали височина от метър и половина. Докато по-старите дървета бяха напълно развити и натежали от плод, тези млади дръвчета се занимаваха с едно-единствено нещо - растяха.
Ако днес се покорявате на Христос и се доверявате на неговата сила да ви променя, тогава вие сте точно там, където Бог иска да бъдете. Не агонизирайте поради „плода“, който усещате, че ви липсва. Никога не съм видял едно от онези млади дръвчета да се сравнява с някое от по-старите. Растежът е процес и всяка част от този процес е жизненоважна.
Установих, че когато се покорявам на Христос и не се тормозя да се сравнявам с други християни, наистина се наслаждавам да бъда християнин.
Молитвата е взета от книжката на Бил Брайт, „Открихте ли вече изпълнения с Духа живот?” (San Bernardino, CA: Campus Crusade for Christ, 1966), с. 12.
