Как да поканим Бог да бъде част от негативните ни обстоятелства
Случило ли ви се е нещо негативно през последните 24 часа или последната седмица? Ако не - ще се случи! Защото сам Господ казва: „В света имате скръб“. И също така казва: „Но дерзайте Аз победих света“1. Апостол Йоан пише: „И тая победа, която е победила света, е нашата вяра“2. Когато негативни обстоятелства навлязат в живота ни, е важно да имаме доверие в Бог, който е верен да бъде с нас, когато се сблъскваме с трудности и предизвикателства.
Господ казва: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“3. Това означава, че неговите думи са по-истинни от всичко, което чувстваме, и по-истинни от всички обстоятелства, с които се сблъскваме в живота си. Какво е вярата тогава? Да вярваме на Бог, че ще извърши онова, което е казал в Словото си.
Повече от всичко друго трябва да знаем, че неговите думи са по-истинни от това, което чувстваме, когато нещо негативно ни се случи. Колко точно вяра казва Господ, че ни трябва, когато се сблъскваме с негативни ситуации? Каква е най-малката мерна единица за вяра? Исус казва: „Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно…“4. Синапеното семенце представлява мъничко кръгло семе. Мисля, че поради благодатта си Бог ни казва, че се нуждаем от синапено семенце вяра. Благодарна съм, че той не казва, че ни е необходима вяра с размерите на портокал или ябълка!
Ако просто „чувстваме“ нещо и това е всичко, което правим, ние се спускаме по спирала надолу. Но ако вземем това синапено семенце вяра и изберем с нашата воля да повярваме на Бог, че ще извърши онова, което е казал, макар чувствата ни да „ни водят“ в напълно противопложна посока, тогава Бог има „за какво да се хване“, за да работи в нас. Той ни моли да му се доверим, „защото с вярване ходим, а не с виждане“5. Писанието твърди в Римляни 1:17, че ние вървим „от вяра към вяра“. Ние малко по малко започваме да вярваме на Бог, че ще извърши онова, което е казал, и след това още малко, и пак още малко.
Много пъти хора са ми казвали: „Добрият християнин не трябва да се чувства по този начин“. Или чувам други хора да казват: „Ако бях на твое място, нямаше да се чувствам така“. Факт е, че се чувстваме така, тогава какво ще направим по въпроса?
Някога виждали ли сте диаграмата с това влакче? Двигателят представлява Божието Слово, Библията, която е истина: „Факт“. Вагонът с въглищата представлява нашата вяра в Божието Слово. И последният вагон представлява нашите чувства. Да имаме чувства не е нещо лошо. Създадени сме по образа на Бог и като емоционални същества, ние имаме чувства. Но нашите чувства не са надеждни. Имаме нужда да се доверим на Бог и неговото Слово.
Мисля, че най-добрият пример за това, както винаги, е Исус Христос. Ако се върнем в Гетсиманската градина, точно преди Исус да отиде на кръста, той не казва: „Божият Син не би трябвало да се чувства по този начин“. Нито казва: „Ако се доверявах на Бог, нямаше да се чувствам по този начин“. Ако погледнете тези пасажи, ще видите, че той изпитва всички възможни чувства, които могат да се изпитат в тази ситуация. Но там се казва, че „захвана да скърби и да тъгува… Душата Ми е прескръбна до смърт”6. Погледнете думите в Писанието, които го описват в тази ситуация. Той е силно наскърбен, разтревожен, агонизиращ - все чувства. Но той се доверява на Отец в момента на преживяването на тези чувства, казвайки на Отец: „…Не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“7.
Не е нужно да „заравяте“ чувствата си или да ги задържате. Можете да изпитвате дълбоки чувства и да се доверявате на Бог в моментите, когато изпитвате тези чувства. Ако схванете това, то ще ви освободи.
Как тогава можете да се доверите на Бог в негативните ви обстоятелства? Нека разгледаме три начина.
1. Каним Бог да бъде част от негативните ни обстоятелства, като го славим и му благодарим
Първият начин да поканим Бог да бъде част от негативните ни обстоятелства е като го славим и му благодарим. Ефесяни 5:18-20 казва: „И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но напълняйте се с Духа; и разговаряйте се със псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос”.
В 1 Солунци 5:18 се казва: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса“. Мисля, че най-трудната фраза в този стих е „за всичко“. Най-трудният момент да благодаря е, когато съм в негативна ситуация и въобще не ми е до благодарности. това да благодаря.
Преди години чух една история, която стана много практична за мен. Една жена и съпругът ѝ чули един говорител да казва, че трябва да хвалят Бог и да му благодарят за всичко в техния живот, особено за най-големите трудности. Като се прибирали у дома, те си казали: „Нали знаеш кое в нашия живот е най-трудното? Нашият син“.
Те имали 17-годишен син, който не правел нищо друго, освен да причинява проблеми. Бил проблемно дете за родителите, братята и сестрите си. Те правели всичко по силите си, за да го вкарат в правия път, но нищо не помагало. И така, на път за дома, те благодарили на Бог за техния син и го славели за него.
Тази вечер синът им бил сам у дома и когато паркирали пред дома си, видели, че всички светлини в къщата светят. Те казали: „Боже, хвалим те и ти благодарим за нашия син. Хвалим те и ти благодарим, че всички светлини вкъщи светят“.
След това влезли в кухнята и видели ужасен безпорядък. По плота имало формички за лед, кенчета от „Кока Кола“, хляб, майонеза, горчица, парчета останало от обед месо, сладки и картофен чипс. Те спрели и казали: „Господи, хвалим те и ти благодарим за нашия син. Дори те хвалим и ти благодарим за този безпорядък“.
Оттам отишли във всекидневната. Телевизорът бил включен и имало разхвърляна листове хартия навсякъде, кенчета от „Кока Кола“, сладки и сандвичи. Те спрели и казали: „Хвалим те и ти благодарим за нашия син и за този безпорядък“.
Продължили да хвалят и благодарят на Бога за техния син през целия ден, и на следващия ден, и на следващия. В неделя следобед се чуло почукване на вратата на спалнята. Синът им казал: „Мамо, татко, може ли да поговоря с вас?“. Той продължил: „Много мислих напоследък. Знаете, че съм ужасен, нещастен и ядосан човек откакто се помня. Знаете, че не мога да си го изкарвам на приятелите си, защото имам нужда от приятели и трябва да бъда добър с тях. Не мога да си изкарам враждебността и върху учителите, защото искам да завърша образованието си. Нещото, което осъзнах, е, че през цялото време съм си го изкарвал на семейството. Исках само да ви кажа, че повече няма да го правя“.
Когато хвалим Бога за това, което не харесваме, ние каним Бог в негативното и осъзнаваме неговата сила да работи в нас и останалите. Проблемът е, че държим нещата под свой контрол и не позволяваме на Бог да ни помогне в негативните ситуации. Предполагам, че ставаме толкова огорчени, че не му благодарим изобщо. Не искам да се превърна в огорчена от живота жена, затова трябва да се науча да хваля Бога и да му благодаря.
Каним Бог да бъде част от негативните ни обстоятелства, като го хвалим и му благодарим.
2. Каним Бог да бъде част от негативните ни обстоятелства, като благославяме, a не кълнем
Вторият начин, по който каним Бог да бъде част от негативните ни обстоятелства е, когато благославяме, а не проклинаме. Искаше ми се да знаех това преди години. Бих си спестила много неприятности.
Яков 3:8-10 казва: „Но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде“.
Думата „кълна“ не се отнася до псувни. Тя означава да говорим лоши неща, или да не говорим добри неща, за другите. А думата „благославям“ означава точно обратното - да говорим добри неща за някого. Веднъж чух една истинска история, която ме накара да разбера какво означава да благославяме или кълнем някого.
Един пастор и съпругата му имали голям проблем със сина си. В най-напечения момент, той напуснал дома им и в продължение на 3-4 години те нямали никаква връзка с него. Пасторът отишъл при християнски съветник, когото много добре познавал и след като си излял сърцето пред него, съветникът го погледнал и го попитал: „От колко време кълнеш сина си?“.
Шокиран от тези силни думи, пасторът отговорил: „Какво искаш да кажеш с въпроса откога кълна сина си?“ Консултантът пояснил: „Думата „кълна“ означава да говориш зло или да не говориш добро за другите. А всичко, което ми сподели, насочва към това, че ти не говориш добри неща за сина си. От колко време го правиш?“ Пасторът навел глава и казал: „Ами, предполагам, че го кълна през целия му живот. Никога не съм казвал нещо хубаво за него“. Консултантът го попитал: „Не е проработило, нали?“ Той отговорил: „Не“.
Тогава консултантът казал: „Искам да предизвикам теб и жена ти да благославяте сина си през следващите два месеца. Искам да се молите за него, за Божиите благословения над него. Когато у дома говорите за сина си, опитайте се да си спомните нещо добро за него. Искам да говорите добро за него“.
Пасторът казал: „Предполагам, че мога само да спечеля от всичко това, затова ще послушам съвета ти“. Той се прибрал и разказал на жена си какво си говорили със съветника. Тя се съгласила и двамата започнали да правят това ден след ден. Те се молели за Божиите благословения за сина им. Когато говорели за него, те си спомняли хубавите неща и ги споделяли. И така ден след ден.
След около 10 дни, телефонът на пастора звъннал. Познахте кой е бил, нали? Обадил се синът му и казал: „Татко, не съм съвсем сигурен защо се обаждам, но напоследък ти, мама и семейството сте ми в ума и реших да се обадя и да чуя как сте“. Бащата отговорил: „Сине, радвам се, че се обаждаш“. Трябвало да се сдържи да не се разплаче по телефона. Говорили си няколко минути и бащата казал на сина си: „Не знам дали си готов на това, или не, но какво ще кажеш да се видим за обяд в събота?“. Той отговорил: „Да, разбира се, татко, ще се видим“.
Денят дошъл. Те се срещнали за обяд. Синът се появил с неговите стари протъркани дрехи. Косата му била дълга и изглеждал доста раздърпан. И ако преди време баща му бил критичен и осъдителен спрямо него, този път отношението, което показал, било на приемане, благославяйки го в сърцето си. Той задавал въпроси на сина си и изслушал отговорите му. Утвърждавал го, когато моментът бил подходящ за това. В края на обяда, синът погледнал към баща си, който седял от другата страна на масата, и казал: „Татко, не знам на какво се дължи, но ми беше много приятно да прекарам време с теб“. А бащата казал: „И на мен ми беше много приятно да прекарам време с теб, сине“. Тогава синът казал: „Ами, татко, може ли само поне за тази вечер да си дойда у дома и да спя в моето легло и да се видя с мама и семейството?“ Той отговорил: „Разбира се, сине, с удоволствие ще те приемем“.
Докато денят минавал, бащата бил поразен от разликата, която забелязал, когато спрял да кълне и започнал да благославя сина си. Същата нощ, когато синът бил в леглото си, бащата влязъл тихо в стаята му, седнал до него и казал: „Сине, ще ми простиш ли за лошото ми отношение към теб през всичките тези години?“ Синът отговорил: „Разбира се, татко, прощавам ти“ и прегърнал баща си. Това било началото на възстановяването на техните взаимоотношения. Но кога всъщност било поставено началото? То било поставено, когато майката и бащата започнали да благославят сина си в сърцата си.
Не го разбирам, но по някакъв уникален начин, Бог се радва, когато благославяме другите, а не ги проклинаме. Жънем това, което посеем. Ако посеем проклятие, това и ще пожънем. Ако посеем благословение, ще пожънем благословение. Аз предпочитам да жъна благословение, а вие?
Каним Бог да бъде част от негативните ни обстоятелства, когато благославяме, а не проклинаме.
3. Каним Бог да бъде част от негативните ни обстоятелства, като прощаваме
Последния начин, по който каним Бог да бъде част от негативните ни обстоятелства е като решим да простим. Вижте Колосяни 3:12,13: „И тъй, като Божии избрани, свети и възлюблени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие“.
Харесвам този пасаж, защото Господ потвърждава, че имаме оплаквания едни срещу други. Но той казва, че който има оплакване, трябва да прости, така както Бог е простил на него. Всеки от нас е бил нараняван. Мисля, че най-дълбоките рани идват от семейството ни или хората, които са ни най-близки.
Най-голяма болка, която съм изпитвала някога, ми беше ричинена от баща ми. Той израства без родителска любов или грижа и никога не се е учил как да изразява любов или топлота към другите. Затова заключих, че вероятно баща ми не ме обича. За да стане ситуацията още по-сложна, той имаше и проблем с алкохола. Докато растях в тази среда, с течение на времето аз ставах все по-огорчена и възмутена. Не ми харесваше начинът, по който баща ми разговаряше с майка ми. Не ми харесваше начинът, по който разговаряше с мен. На няколко пъти дори проявяваше насилие, но през повечето време просто взаимно се игнорирахме. Спомням си веднъж, когато разговарях с майка ми и тя каза: „Просто не мога да разговарям с баща ти“. Ако тя не можеше, то със сигурност и аз не можех да разговарям с него. Имали ли сте някога такива ситуации? Трудно е. Ако ме познавахте в гимназията или колежа, тогава нямаше да мога да кажа и едно добро нещо за баща ми. Нямаше да сбъркате, ако кажехте, че го мразя.
Няколко години след като се дипломирах, чух един говорител да цитира 1 Йоан 4:8: „Бог е любов“. След това той използва 1 Коринтяни 13 глава, за да опише Божията любов към нас. Говорителят предложи, когато четем този пасаж, вместо „любовта е търпелива, любовта е мила[…]“ да четем „Бог е търпелив, Бог е мил[…]“ Това, което имаше предвид беше, че любовта на Бог към мен е търпелива. Любовта на Бог към мен е нежна. Тя се надява на всичко, издържа всичко и понася всичко. Никога не съм си представяла, че Бог изпитва към мен любовта, описана в 1 Коринтяни 13 глава.
Когато напуснах онази среща, започнах да си мисля за баща ми. Мислех си, че през всички тези години съм чакала баща ми да се стегне и да спре с алкохола и чак тогава аз ще го обикна. Но сякаш Бог ми каза в този момент: „Ней, ти имаш повече светлина, имаш повече благодат. Моята любов към баща ти е нежна, търпелива, надява се на всичко, претърпява всичко и издържа всичко. Искам ти да направиш първата стъпка към него“.
Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми и осъзнах, че не съм изпитвала Божията любов към баща си. Изглеждаше, че Бог е направил нещо ново в живота ми, но нямаше как да разбера, докато не се прибера у дома и съм с него.
Няколко месеца по-късно се прибрах у дома с отношение на приемане и любов. Като влязох вкъщи с това ново отношение на приемане, любов и прошка към него, познайте какво стана? Баща ми усети това отношение. Бях добра към него и той беше добър към мен. Баща ми не се беше научил да демонстрира любов, но знаеше как да откликва на любовта, показана към него. Мислех си, че може би той щеше да реагира по същия начин, ако бях показала такава любов към него по-рано. Докато си бях у дома, баща ми отиде до един магазин и ми купи 3 рокли, които да пробвам вкъщи. Той никога преди не беше правил това.
Когато си тръгнах след това посещение у дома, започнах да си мисля как Господ ни учи да почитаме майка си и баща си и че това ще удължи живота ни на земята. Казах на Господа: „Ти си този, който си измислил това нещо с почитането, сега може ли да ме научиш как точно да го правя?“ И той започна да ми дава възможности, с които да демонстрирам любовта си.
За първи път в живота ми благодарих на Бог за баща ми и за майка ми. Мина време и това, което ще кажа, може да прозвучи малко мелодраматично, но се случи. Веднъж просто си седях и се взирах в нищото, когато започнах да си мисля за баща си. Мислех си дали щях да съжалявам за нещо, ако баща ми почине и трябва да отида на погребението му и да погледна в ковчега му. И си казах: Да, ще съжалявам, че никога не го помолих да ми прости за грозното ми отношение през годините.
И така, реших да отида вкъщи и да му поискам прошка. Той описваше себе си като адвокат с „биволски“ нерви. Самата мисъл да разговарям с него на тази тема ме плашеше. Когато си представях този сценарий, си представях, че лежа простряна на пода с ридаещо сърце, без да мога и думичка да отроня.
Следващия път, когато посетих родителите си, изчаках до почивката между полувремената на един футболен мач и казах: „Татко, знаеш ли, мислех си за годините, когато растях, колко неблагодарна, необичаща и нелюбезна съм била“. И после казах: „Ще ми простиш ли?“. Настана типичната пауза за такива ситуации, след което той се обърна към мен, погледна ме с онзи особен весел блясък в очите и ми каза: „Не“. И продължи: „Не си спомням нито едно от тези неща“. Тогава той назова едно от тях. Знаех, че е важно да получа отговор от него, затова попитах: „Ще ми простиш ли за тези неща, за които си спомняш?“. Отговори ми: „Да“. Веднага след това той ме попита: „Сега накъде ще пътуваш?“. Никога преди не ми беше задавал този въпрос. А когато ме изпращаше до пътната врата, ме попита: „Кога ще си дойдеш пак?“, на което му отговорих: „На 21. или 22. декември“. Той каза: „Ще се видим на 21-ви“.
Един ден майка ми се обади и ми каза: „Скъпа, баща ти намери нещо в един каталог, което му напомни за теб. Купи го и го изпрати по куриер сам-самичък. Изпраща ти изненада“. Нямах търпение пакетът да пристигне. Никога преди не беше правил подобно нещо. Когато най-накрая пристигна, вътре имаше една малка кафемашина „Мелита“ в комплект с две чаши и кафява пътна чанта, защото баща ми знаеше, че много обичам кафе и много пътувам. Докато я държах в ръцете си, си мислех: „О, Господи, това представлява много повече от една кафемашина. Това представлява едно взаимоотношение, което ти възстанови“.
Спомням си, че в момента, когато не се чувствах много уверена, избрах с волята си да взема това синапено семенце вяра, да го положа в ръцете на Господ и да простя на баща си. Предполагам, че когато сме наранени, трябва да си зададем въпроса дали Бог е по-голям от болката ни или болката ни е по-голяма от Бог. Ние сме тези, които избираме (как да действаме според отговора, който ще дадем).
Има толкова много неща, които са напълно непростими. Но няма нещо, което да не може да бъде простено. Някой беше казал: „Да простиш значи да освободиш един затворник, само за да разбереш, че затворникът си бил ти“. Баща ми никога не ми е искал прошка. Но Бог поиска от мен да бъда тази, която да поиска прошката и това е, което доведе до цялата тази промяна.
Може би си мислите: „Ами ако човекът, на когото трябва да простя, е вече мъртъв?“. Имам добра новина за вас. Бог не е ограничен в пространството. Той е същият вчера, днес и завинаги. Вярвам, че можете да кажете на Бог това, което бихте казали на този човек, и Бог ще го приеме.
В заключение - има ли нещо негативно във вашия живот? Съветвам ви да хвалите Бог и да му благодарите.
Кълнете ли някого? Нека Бог ви даде своята благодат да спрете и вместо това да започнете да го благославяте.
Били ли сте дълбоко, много дълбоко, наранени? Нека Бог ви даде благодат да простите, защото по този начин вие го каните да бъде част от негативните обстоятелства в живота ви и освобождавате силата му да работи във вас.
(1) Йоан 16:33 (2) 1 Йоан 5:4 (3) Матей 24:35 (4) Матей 17:20 (5) 2 Коринтяни 5:7 (6) Матей 26:37,38 (7) Матей 26:39
