Вярата не е чувство
Да разбираме как да се доверяваме на Бога…
Налях си чаша студена лимонада, подострих си молива и си отворих Библията, нетърпелива да започна моето задание. По-рано през деня професорът ми от библейския курс, който реших да мина през лятото, ни беше инструктирал: „Представете пред класа курсова работа за всичко, което книгата Римляни казва за вярата“. Звучеше ми като лесно задание, което няма да ми отнеме много време.
Но останах изненадана. Скоро открих, че думата вяра се появява много пъти в Римляни и моето изучаване щеше да отнеме много повече време, отколкото мислех.
Дефиниция на вярата
Докато четях какво се казва в Римляни относно вярата, си зададох следния въпрос: Вярата навярно е най-важното нещо в живота ми, но как да я дефинирам? Какво е вярата?
Мислите ми се върнаха осем години назад, когато за пръв път се присъединих към една християнската организация – Кемпъс Крусейд фор Крайст. Тогава не разбирах какво е да ходиш с вяра. Достигнах толкова далеч в моето разбиране, си помислих. Но дори с всичко това, което бях научила, осъзнах, че все още не мога да дам определение за вяра.
Знаех, че Библията прави хиляди препратки към думата вяра, като: „Праведният чрез вяра ще живее”1 и „Тази е победата, която е победила света – нашата вяра“2. Но останах изненадана, че не можех да достигна до просто, разбираемо определение на думата; така и не можах да завърша твърдението: „За мен вярата е ___________________.”
Помолих се: Господи как ти би дефинирал вярата?
Една история се появи в ума ми, в която Исус казва на някого: „Нито дори в Израел не съм намерил толкова вяра“. Кое беше това, което Исус наричаше „толкова вяра“?
Бързо погледнах пасажа в Евангелието от Лука, глава 7, за един стотник, който вярва, че Исус може да изцели неговия предан и верен слуга, който умирал. Стотникът казва на Исус: „Кажи само дума и слугата ми ще оздравее“3. След това стотникът дава личен пример, за да покаже, че разбира какво означава да приемем думата на Исус с доверие и да се покорим.
В отговор на стотника Исус се обръща към тълпата, която го следва, и казва: „Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра“4. Изглежда Исус казва, че „толкова вяра“ означава просто да приемем думата на Исус с доверие и да му се покорим.
Може ли тази дефиниция да бъде потвърдена на други места в Писанието? Тъй като книгата Евреи, глава 11, често е посочвана като „зала на славата на вярата“, отворих Библията си там.
Да се доверим на думата на Бога
След като прочетох и препрочетох пасажа с всичките препратки на фразата „с вяра“, започнах да виждам как всички споменати там хора имаха нещо общо помежду си – без значение за кого говори авторът на Евреи, всеки човек е приел думите на Бог и се е покорил на неговите заповеди. И те са запомнени именно заради тяхната вяра.
Например: Бог казва на Ной да построи ковчег, защото ще предизвика мащабно наводнение. Ной приема думите на Бога за истина и построява ковчега5.
Бог казва на Авраам да замине за място, което той ще получи в наследство. Авраам приема думите на Бога за истина, напуска познатото си обкръжение и заминава6.
Бог открива на Сара, която отдавна минала детеродната възраст, че ще зачене син. Писанието казва: „Тя счете за верен Онзи, който се беше обещал“7. Тя приема думите му за истина.
Независимо от обстоятелствата, въпреки логичните и причинно-следствени аргументи и независимо как той или тя се чувстват, всеки един от тези хора, споменати в Евреи 11 глава, се доверява на Бог и неговите думи и избира да го послуша.
Започнах да се чудя: Ако пасажите в Лука 7 и Евреи 11 илюстрират голяма вяра, има ли пасажи, които илюстрират липса на такава?
Тогава си спомних случката в Евангелието от Марк, глава 4, където Исус тъкмо приключва цял ден на проповядване и поучение на брега на Галилейското езеро. Той нарежда на учениците си да отидат на отсрещната страна на езерото. Първоначално те се доверяват на думите на Исус, качват се на лодката с него и поемат към отсрещната страна. Но когато се разразява буря, те се плашат и губят увереност, че ще достигнат брега. След това Исус ги пита: „Още ли нямате вяра?“8. Със същата лекота той може да каже: „Защо не приехте думите ми за истина?“
Винаги съм харесвала първия стих от Евангелието от Марк, глава 5: „И преминаха отвъд езерото“. Думите на Исус се оказват истина.
Чрез моите изучавания на тези три пасажа достигнах до проста, работеща дефиниция за вярата: вярата е да приема думите на Бог за истина. Не бях сигурна дали щях да успея някога да направя курсова работа относно какво цялата книга Римляни говори за вярата, но знаех, че съм научила нещо, което ще бъде от огромно значение за моето ходене с Бога.
Какво казва Бог за своето Слово?
Въпреки това, имах още един въпрос. Ако вярата се състои в това да приемем думите на Бог за истина и да му се покорим, какво казва Бог за своето Слово? Намерих отговора в самата Библия:
„Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат”9.
„Словото на Бога пребъдва завинаги“10.
„Тревата съхне, цветът вехне, но Словото на нашия Бог ще остане до века”11.
Тези стихове ми казваха, че всичко в живота може да се промени, но Божиите думи остават постоянни. Неговата истина никога не се променя. Започна да ми просветва как вярата в Божиите обещания може да ми окаже влияние до края на живота ми.
Например аз съм силно емоционално чувствителна. В моментите, в които съм щастлива, си мисля, че никога няма да бъда тъжна отново. В други моменти съм толкова тъжна, че си мисля, че никога няма да бъда щастлива отново… А има и моменти, когато не чувствам почти нищо.
Но колкото и силни и колебливи да са моите чувства, Божието Слово е:
- По-истинно от всичко, което чувствам
- По-истинно от всичко, което преживявам
- По-истинно от всяко обстоятелство, пред което ще се изправя
- По-истинно от всичко в света
Защо? Защото небето и земята ще преминат, но Божието Слово – не. Това означава, че независимо как се чувствам или какво преживявам, мога да избера да разчитам на Божието Слово като непроменлива реалност в моя живот.
Гледам на онова лято и онова домашно задание като повратен момент в моя живот. Безброй пъти оттогава, когато обстоятелствата и чувствата изглеждаха по-реални дори от самия живот, избирах да вярвам, че Божието Слово е по-истинно от всичко останало. Избирах да ходя с вяра.
Понякога изборът беше труден.
Какво да кажем за чувствата?
Имаше моменти след тази лятна вечер, когато не чувствах Божията любов. Можех да избера да остана с това чувство, оставяйки го да ме доведе до самосъжаление, или да кажа: Боже, не се чувствам обичана. Това е истината. Това е положението ми. Но, Боже, твоето Слово казва, че ти ме обичаш. Всъщност ти си казал, че ме обичаш с вечна любов12. Ти никога не спираш да ме обичаш. Твоята любов към мен е нещото, което стои, когато всичко друго пада13. Твоето Слово казва, че не си пристра́стен. Това означава, че ти не обичаш никой друг в света повече отколкото обичаш мен. Затова, Господи, благодаря ти, че съм обичана от теб14. Твоето Слово е по-истинно от начина, по който се чувствам.
Започвах да осъзнавам, че такъв вид отклик спрямо моите чувства ми дава свободата едновременно да бъда искрена с Бог за това как се чувствам и да избера да вярвам в Божието Слово, когато моите чувства противоречат на неговите обещания.
Имаше и такива моменти, когато се чувствах уплашена, самотна или депресирана. Моето сърце буквално страдаше от мъка заради обстоятелствата в живота и в тези моменти бях най-изкушавана да се съмнявам във верността на Божиите думи. Но вместо това избирах с волята си да вярвам на неговите думи. Стотици пъти моите молитви са започвали така: Господи, чувствам се… но, Боже, твоето Слово казва….
И започнах да откривам, че той прави моите чувства да съответстват на неговото Слово, на неговото време и по неговия начин.
Ние сме създадени като емоционални същества
Когато бях изкушавана да обвинявам себе си за това как се чувствам, помагаше ми да си припомням, че Бог ни е създал по неговия образ и част от този негов образ е, че ние сме емоционални същества. Чувствата не са погрешни. Самият Христос показва чувства. Той не се „опитва да не чувства“. Той не крие своите емоции; вместо това той ги взема в своето взаимоотношение с Отец. Той е искрен, истински, автентичен. В Гетсиманската градина, в нощта преди да бъде разпънат на кръст, Писанието ни казва, че Исус е „покрусен“, „дълбоко опечален“ и „в агония“15. Исус изразява как се чувства и се доверява на Отец.
Ние също имаме неизмерима свобода да бъдем откровени с Господ за нашите чувства, да му кажем честно в какво положение се намираме и какво се случва в живота ни.
Как да реагираме?
Библията обещава, че за тези, които истински обичат Бог, всичко, което се случва в живота им, цели да ги моделира по образа на Христос16. Някои от нас може да са се молили с молитва подобна на тази: „Господи, моля се да ме направиш да бъда повече като теб. Моля се да ме преобразиш по образа на Христос“. Често това, което наистина искаме, е Бог да ни постави упойка, така че да бъдем в безсъзнание, докато той прави операция на сърцето ни с цел да ни преобрази в съвършения характер на Христос. На нас не ни се иска да се събудим преди преобразяването да е завършило! Ние искаме резултата, но не и болезнения процес.
Но Бог не работи по този начин. Господ е загрижен за това, през което преминаваме, но аз вярвам, че той е още по-загрижен за начина, по който реагираме на това, през което преминаваме. Тази реакция е от значение за нашата воля. Той допуска изпитанията, изкушенията и напреженията в живота ни, така че да имаме възможността да реагираме или като се доверим на нашите чувства и житейски преживявания, или като приемем думите му за истина.
Научих се да си създавам навика да приемам думите на Бог за истина и да му се покорявам – и сега това вече е изграден навик! Ние с вас или можем да свикнем да слушаме нашите чувства, мисли и обстоятелства, позволявайки им да ни контролират, или да започнем да изграждаме навика да приемаме думите на Бог за истина и да му се покоряваме въпреки нашите чувства и житейски преживявания. Ние трябва да изберем с волята си, че неговото Слово е по-истинно от нашите чувства.
Направих посвещение за цял живот да укрепвам живота си със Словото на Бог и Бог оттогава винаги е уважавал моето посвещение. И все пак имаше моменти, когато лесно можех да се отметна от моето посвещение, защото не можех да повярвам, че нещо може да е по-истинно от това, през което преминавах – моменти, когато моите чувства „крещяха“ на 180 градуса, на противоположната посока на Божието Слово, но отново и отново откривах, че Бог е верен на неговото Слово.
(1) Римляни 1:17 (2) 1 Йоан 5:4 (3) Лука 7:7 (4) Лука 7:9 (5) Евреи 11:7 (6) Евреи 11:8 (7) Евреи 11:11 (8) Марк 4:40 (9) Матей 24:35 (10) 1 Петрово 1:25 (11) Исая 40:8 (12) Еремия 31:3 (13) 1 Коринтяни 13 (14) Деяния 10:34 (15) Матей 26:37-38; Марк 14:33; Лука 22:44 (16) Римляни 8:28-29
Извадка с разрешение от книгата „Вярата не е чувство“ от Ней Бейли.
